Третичната профилактика се отнася до набор от медицински и терапевтични стратегии, използвани за предотвратяване на усложнения, рецидиви или прогресия при пациенти, които вече са диагностицирани с тежко заболяване. Първичната профилактика има за цел да предотврати появата на рака. Вторичната профилактика се фокусира върху ранното откриване на рака. Третичната профилактика е от съществено значение за подобряване на качеството на живот и продължителността на живота на оцелелите от рак. Третичната профилактика подобрява преживяемостта при рак поради напредъка в диагностиката и лечението.

Какво включва третичната профилактика:

Наблюдение и последващи грижи

Непрекъснатото наблюдение е основен аспект на третичната профилактика. Пациентите, които са приключили първичното лечение на рака, обикновено се включват в план за проследяване, който включва редовни прегледи, образни и лабораторни изследвания за откриване на всякакви признаци на рецидив или нови ракови заболявания. Честотата и видът на последващите грижи са съобразени с вида на рака и рисковия профил на индивида.

Фармакологична профилактика

При някои видове рак може да се използват лекарства като част от дългосрочна стратегия за предотвратяване на повторна поява на заболяването или за управление на текущите рискове. Например:

• Хормонална терапия
• Таргетна терапия
• Имунотерапия

Повече за видовете терапии може да наметите тук.

Рехабилитация и поддържащи грижи

Лечението на рака често води до физически, емоционални и когнитивни увреждания. Програмите за рехабилитация са част от третичната профилактика, целяща възвръщането силата, подвижността и цялостната функционалност на пациентите. Това включва:

• Физиотерапия за справяне с мускулно-скелетни проблеми, причинени от операция или облъчване.
• Психосоциална подкрепа за справяне с депресията, тревожността или когнитивните промени, които често съпътстват възстановяването от рак.
• Консултации по хранене, които помагат на пациентите да поддържат оптимално здраве и да контролират теглото си, което е важно за намаляване на риска от рецидив.

Полезни съвети за движение и хранене може да откриете тук.

Полезни съвети за психично здраве може да откриете тук.

Промени в начина на живот

Доказано е, че някои промени в начина на живот намаляват риска от рецидив на рака и подобряват преживяемостта. Като част от третичната профилактика, преживелите рак се насърчават да:

• Да поддържат здравословно тегло чрез диета и физически упражнения, тъй като затлъстяването е свързано с повишен риск от рецидив на рака.
• Да избягват тютюнопушенето и да ограничават консумацията на алкохол, тъй като и двете могат да допринесат за появата на вторични ракови заболявания или да повлияят на резултатите от лечението.
• Да спазват диета, богата на плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни, която се свързва с по-добри резултати при рак.
• Занимавайте се редовно с физическа активност, която доказано подобрява преживяемостта при ракови заболявания като рак на гърдата и рак на дебелото черво.

Повече за здравословния начин на живот – тук.

Овладяване на късните последици

При много хора, преживели рак, се наблюдават късни последици – здравословни проблеми, които възникват месеци или дори години след лечението – тук.

За правилното овладяване на късните последици трябва да говорите с онкологът, който Ви лекува и личния Ви лекар.

Предизвикателства при третичната профилактика

Въпреки важността си, третичната профилактика е изправена пред няколко предизвикателства в клиничната практика:

• Липса на информираност: Пациентите и дори някои здравни работници може да не са напълно наясно с важността на дългосрочното наблюдение и промените в начина на живот след лечението на рака.
• Ограничения на ресурсите: Третичната профилактика изисква постоянен достъп до здравни услуги, което може да не е осъществимо за всички пациенти, особено в условията на ограничени ресурси.
• Придържане на пациентите: Насърчаването на пациентите да се придържат към плановете за дългосрочно наблюдение, да приемат предписаните лекарства и да поддържат промени в начина си на живот може да бъде предизвикателство, особено когато пациентите се чувстват добре след първоначалното си лечение.