Рак на матката

Матката е кух, крушовиден орган, разположен в таза между пикочния мехур и ректума. Тя е най-големият орган от женската репродуктивна система. Рак на матката може да се развие в този орган, който също се нарича утроба или ендометриум. Матката е мястото, където бебето расте по време на бременността. Матката има 3 части:

  • Шийката на матката, която е тясната долна част
  • Истмусът, който е широкият участък в средата
  • Дъно, което е куполообразната горна част

Съществуват 2 основни вида рак на матката

Аденокарцином

Този тип представлява по-голямата част от рака на матката. Той се развива от клетки в ендометриума или лигавицата на матката. Този рак обикновено се нарича рак на ендометриума. Един често срещан подтип на аденокарцинома на ендометриума се нарича ендометриоиден карцином.

Сарком

Този вид рак на матката се развива в поддържащите тъкани на маточните жлези или в миометриума, който представлява маточния мускул. Саркомът съставлява около 2 до 4 % от раковите заболявания на матката.

Статистика

През 2023 г. приблизително 66 200 души в САЩ ще бъдат диагностицирани с рак на матката или ендометриума. Ракът на матката е четвъртият по честота рак при жените в САЩ. В световен мащаб през 2020 г. приблизително 417 367 души са диагностицирани с рак на матката.

Броят на хората, диагностицирани с рак на матката в Съединените щати, се увеличава с близо 2% всяка година при жените на 49 и по-малко години и с 1% всяка година при по-възрастните жени. Средната възраст на диагностициране на рака на матката е 60 години. Той е рядко срещан при хора под 45 години. Петгодишната относителна преживяемост при рак на матката в Съединените щати е 81%. Петгодишната относителна преживяемост при белите и чернокожите жени с това заболяване е съответно 84% и 64%. Чернокожите жени е по-вероятно да бъдат диагностицирани с по-агресивен рак на ендометриума с по-ниска преживяемост.

Рискови фактори

Рисков фактор е всяко нещо, което увеличава вероятността човек да развие рак. Въпреки че рисковите фактори често оказват влияние върху развитието на рака, повечето от тях не го причиняват пряко. Някои хора с няколко рискови фактора никога не развиват рак, докато други, при които няма известни рискови фактори, го развиват. Следните фактори могат да повишат риска от развитие на рак на матката:

Възраст

Ракът на матката най-често се появява след 50-годишна възраст. Средната възраст при поставяне на диагнозата е 60 години. Ракът на матката е рядко срещан преди 45-годишна възраст.

Затлъстяване

Мастната тъкан при хората с наднормено тегло произвежда допълнително естроген – полов хормон, който може да увеличи риска от рак на матката. Този риск се увеличава с увеличаването на индекса на телесната маса (ИТМ), който представлява съотношението между теглото и височината на човека. Около 70% от случаите на рак на матката са свързани със затлъстяването.

Раса

Чернокожите жени имат по-голям шанс да бъдат диагностицирани с напреднал рак на матката. Чернокожите и латиноамериканските жени също така са изложени на по-висок риск от развитие на по-агресивни тумори.

Диабет тип 2

Човек може да има повишен риск от рак на матката, ако има диабет тип 2, който често е свързан със затлъстяване

Други видове рак

Хората, които са имали рак на гърдата, рак на дебелото черво или рак на яйчниците, може да имат повишен риск от рак на матката.

Тамоксифен

Хората, които приемат лекарството тамоксифен (Nolvadex) за намаляване на риска от развитие на рак на гърдата или рецидив на рака на гърдата, имат повишен риск от развитие на рак на матката.

Радиационна терапия

Предишна лъчетерапия за друг вид рак в областта на таза, увеличава риска от рак на матката.

Диета/хранене

Консумацията на храни с високо съдържание на животински мазнини може да доведе до повишен риск от рак на матката.

Естроген

Продължителната експозиция на естроген и/или дисбалансът на естроген са свързани с много от следните рискови фактори:

Започване на менструация преди 12-годишна възраст и/или преминаване в менопауза по-късно в живота.Приемане на хормонозаместителна терапия (ХЗТ) след менопаузата, особено ако приемат само естроген. Рискът е по-малък, когато естрогенът се приема с прогестерон, който е друг полов хормон.При нераждали жени.

Превенция

Изследванията показват, че някои фактори могат да намалят риска от рак на матката:Приемане на противозачатъчни хапчета. Противозачатъчните хапчета съдържат комбинация от естроген и прогестерон, които се приемат циклично, за да се получи месечна менструация. Това намалява риска от разрастване на лигавицата на матката, особено когато се приемат за дълъг период от време.Използване на вътрематочна спирала (ВМС), отделяща прогестин, която е форма на противозачатъчно средство. Използването на комбинация от естроген и прогестерон за ХЗТ може да помогне за намаляване на риска. Комбинираната ХЗТ обаче е свързана с риск от рак на гърдата.Поддържане на здравословно тегло, в идеалния случай ИТМ под 25.

Симптоми

Хората с рак на матката могат да имат един или повече от следните симптоми или признаци.Понякога хората с рак на матката нямат нито един от симптомите и признаците, описани по-долу. Или пък причината за даден симптом или признак може да е медицинско състояние, което не е рак. Необичайно вагинално кървене, зацапване или изпускане. Най-честият симптом на рак на ендометриума е необичайно вагинално кървене, вариращо от воднисто и с примеси на кръв до кървене, което съдържа повече кръв. Вагиналното кървене по време на или след менопаузата често е признак за проблем. Тази категория обаче включва и менорагия, която представлява необичайно силно или продължително кървене, и/или необичайно маточно кървене (НМК) преди настъпването на менопаузата.

Необичайни резултати от теста на Пап

Болка в областта на таза

Поставяне на диагнозата

За диагностициране на рака на матката се използват различни тестове. Вашият лекар може да вземе предвид тези фактори при избора на диагностичен тест:

  • Видът рак, за който се подозира
  • Вашите признаци и симптоми
  • Вашата възраст и общо здравословно състояние
  • Резултатите от предишни медицински изследвания

В допълнение към физикалния преглед за диагностициране на рак на матката могат да се използват следните изследвания:

Тазово изследване

Лекарят опипва матката, вагината, яйчниците и ректума, за да провери за необичайни находки. Тестът на Пап, който често се прави заедно с тазовия преглед, се използва предимно за скрининг за рак на маточната шийка

Ендометриална биопсия

Биопсията представлява отстраняване на малко количество тъкан за изследване под микроскоп.

Дилатация и кюретаж

 Това е процедура за отстраняване на тъканни проби от матката. На пациентката се дава анестезия по време на процедурата, за да се блокира усещането за болка. Често се прави в комбинация с хистероскопия, така че лекарят да може да огледа лигавицата на матката по време на процедурат.

Трансвагинален ултразвук

Ултразвукът създава картина на вътрешните органи с помощта на звукови вълни. При трансвагиналния ултразвук във влагалището се вкарва ултразвукова пръчица, която се насочва към матката, за да направи снимки.

Компютърна томография (КТ или КАТ)

Компютърната томография прави снимки на вътрешността на тялото с помощта на рентгенови лъчи, направени под различни ъгли. Компютърът комбинира тези снимки в подробно триизмерно изображение, което показва всички аномалии или тумори. Компютърната томография може да се използва за измерване на размера на тумора. Понякога преди сканирането се дава специално багрило, наречено контрастно вещество, за да се осигури по-добра детайлност на изображението. Това багрило най-често се инжектира във вената на пациента, но може да бъде дадено и под формата на хапче или течност, която да се погълне.

Магнитно-резонансна томография (МРТ)

Магнитно-резонансният томограф създава подробни изображения на вътрешността на тялото, като използва магнитни полета, а не рентгенови лъчи..

Изследване на биомаркери на тумора

Вашият лекар може да препоръча провеждането на лабораторни тестове на проба от тумора, за да се идентифицират специфични гени, протеини и други фактори, които са уникални за тумора. Това може да се нарече и молекулярно изследване на тумора. Резултатите от тези тестове могат да ви помогнат да определите възможностите за лечение.

Стадиране

Стадирането е начин да се опише къде се намира ракът, дали се е разпространил и дали е засегнал други части на тялото. За рака на матката се използва системата за стадиране, разработена от Международната федерация по акушерство и гинекология (FIGO).

Стадий I: Ракът е открит само в матката или утробата и не се е разпространил в други части на тялото.

Стадий IA: Ракът е открит само в ендометриума или е проникнал през по-малко от половината от миометриума.

Стадий IB: Туморът се е разпространил в половината или повече от миометриума.

Стадий II: Туморът се е разпространил от матката към стромата на шийката на матката (поддържащите тъкани около шийката на матката), но не и към други части на тялото.

Стадий III: Ракът се е разпространил извън матката, но все още е само в областта на таза.

Стадий IIIA: Ракът се е разпространил в серозата на матката и/или в тъканта на маточните тръби и яйчниците, но не и в други части на тялото.

Стадий IIIB: Туморът се е разпространил във влагалището или в тъканта непосредствено до матката, наречена параметриум.

Стадий IIIC1: Ракът се е разпространил в регионалните тазови лимфни възли. Лимфните възли са малки органи с форма на боб, които помагат в борбата с инфекциите.

Стадий IIIC2: Ракът се е разпространил в парааорталните лимфни възли със или без разпространение в регионалните тазови лимфни възли.

Стадий IV: Ракът е метастазирал в ректума, пикочния мехур и/или в отдалечени органи.

Стадий IVA: Ракът се е разпространил до лигавицата на ректума или пикочния мехур.

Стадий IVB: Ракът се е разпространил в лимфни възли в областта на слабините и/или се е разпространил в отдалечени органи, като костите или белите дробове.

Лекарите описват този вид рак и чрез неговия клас  на диференциация.(G). Степента на диференциация описва доколко раковите клетки приличат на здравите клетки, когато се разглеждат под микроскоп.

G1: Клетките са добре диференцирани.

G2: Клетките са умерено диференцирани.

G3: Клетките са слабо диференцирани.

Лечение

Хирургия

Хирургията представлява отстраняване на тумора и на част от заобикалящата го здрава тъкан. Обикновено това е първото лечение, използвано при рак на матката. Обичайните хирургични процедури при рак на матката включват:

Хистеректомия

В зависимост от степента на рака хирургът ще извърши или обикновена хистеректомия (отстраняване на матката и шийката на матката), или радикална хистеректомия (отстраняване на матката, шийката на матката, горната част на влагалището и близките тъкани).

Отстраняване на лимфни възли

Едновременно с хистеректомията хирургът може да отстрани лимфни възли в близост до тумора, за да установи дали ракът се е разпространил извън матката. Това може да се извърши чрез процедура, наречена биопсия на сентинелен лимфен възел или лимфаденектомия.

След операцията най-често срещаните краткосрочни странични ефекти са болка и умора. Други непосредствени странични ефекти могат да включват гадене и повръщане, както и затруднено изпразване на пикочния мехур и изхождане.

Радиационна терапия

Лъчетерапията представлява използване на високоенергийни рентгенови лъчи или други частици за унищожаване на раковите клетки. Възможностите за провеждане на лъчева терапия за лечение на рак на матката могат да включват лъчева терапия, насочена към целия таз и/или прилагана само във вагиналната кухина, често наричана вагинална брахитерапия. При вземането на решение за това какъв вид облъчване е най-добър, играят роля редица фактори, но някои пациентки с нискорисково заболяване може да могат да се подложат на вагинална брахитерапия вместо на облъчване на таза.

Химиотерапия

Химиотерапията представлява използване на лекарства за унищожаване на раковите клетки, обикновено чрез спиране на растежа, деленето и създаването на нови клетки от раковите клетки. Когато се препоръчва при рак на ендометриума, химиотерапията обикновено се прилага след операция. Химиотерапия се обмисля и ако ракът на ендометриума се върне след първоначалното лечение, което се нарича рецидив . Страничните ефекти на химиотерапията зависят от конкретния пациент, вида на химиотерапията и използваната доза, но могат да включват умора, риск от инфекции, гадене и повръщане, косопад, загуба на апетит и диария. Тези странични ефекти обикновено изчезват след приключване на лечението.

Хормонотерапията се използва за забавяне на растежа на някои видове ракови клетки на матката, които имат рецептори за хормони върху тях. Тези тумори обикновено са аденокарцином и са от 1 или 2 степен.

Хормонотерапията при рак на матката често включва висока доза от половия хормон прогестерон, който се дава под формата на таблетки. Други хормонални терапии включват експресиращи хормони вътрематочни средства (ВМС) и ароматазни инхибитори (АИ), като анастрозол (Arimidex), летрозол (Femara) и екземестан (Aromasin), които често се използват за лечение на рак на гърдата.

Целенасочена терапия

Таргетната терапия е лечение, насочено към специфични гени, протеини или тъканна среда, които допринасят за растежа и оцеляването на рака. Този вид лечение блокира растежа и разпространението на раковите клетки и ограничава увреждането на здравите клетки.

Целенасочената терапия за рак на матката включва:

Антиангиогенетична терапия. Терапията срещу ангиогенезата е насочена към спиране на ангиогенезата, която е процес на създаване на нови кръвоносни съдове. Тъй като туморът се нуждае от хранителните вещества, доставяни от кръвоносните съдове, за да расте и да се разпространява, целта на антиангиогенезните терапии е да „лишат“ тумора от храна. Бевацизумаб (Avastin) е вид антиангиогенетична терапия, която може да се използва за лечение на рак на матката.

Инхибитори на рапамицина (mTOR) при бозайниците. При рака на ендометриума често се откриват мутации в пътя, наречен mTOR. Хората с напреднал или рецидивиращ рак на матката могат да бъдат лекувани с лекарство, което блокира този път, като например еверолимус (Afinitor). В момента се проучват и други лекарства, които са насочени към този път, като ридафоролимус и темсиролимус (Torisel) – целева терапия, одобрена за лечение на вид рак на бъбреците, наречен бъбречноклетъчен карцином.

Целенасочена терапия за лечение на рядък вид рак на матката. Серозният карцином на матката е рядък, но агресивен вид рак на ендометриума. Около 30% от тези тумори експресират гена HER2. Във фаза II на клинично изпитване изследователите установяват, че трастузумаб (Herceptin) в комбинация с химиотерапия е ефективен при лечението на този вид тумори. Трастузумаб е HER2-целенасочена терапия, която се използва предимно за лечение на HER2-позитивен рак на гърдата.

Имунотерапията използва естествените защитни сили на организма за борба с рака, като подобрява способността на имунната система да атакува раковите клетки.

Ракът на матката с дефекти на mismatch repair (dMMR; е по-чувствителен към имунотерапия. Лекарството за имунотерапия пембролизумаб (Keytruda) е одобрено за лечение на тумори, които имат висока микросателитна нестабилност (MSI-high) или dMMR, независимо от разположението на тумора в тялото. Пембролизумаб може да се използва за лечение на тумори на матката с dMMR, ако други предишни лечения не са дали резултат.

Клинични проучвания

Лекарите работят, за да научат повече за рака на матката, за начините за предотвратяването му, за най-доброто лечение и за осигуряване на най-добрите грижи за хората, диагностицирани с това заболяване. Следните области на изследване могат да включват нови възможности за пациентите чрез клинични изпитвания.

Нови видове целева терапия

Основното развитие в лечението на рака на ендометриума е все по-доброто разбиране на туморната геномика. Тази област на науката се стреми да идентифицира мутации в гените на тумора, които биха могли да „задвижат“ или да предизвикат растежа на тумора. Имунотерапия. Други изследвания включват имунотерапия (вж. „Видове лечение“), наричана още биологична терапия, която има за цел да стимулира естествените защитни сили на организма в борбата с рака. Има интерес към специфична област на имунотерапията, наречена „инхибитори на контролните точки“, като например PD-1 или CTLA4 насочени имунотерапии. Те спомагат за активиране на имунната система и могат да свият туморите. Някои от тези имунотерапии действат по-добре в комбинация с други видове лечение. В момента се провеждат много клинични изпитвания, при които се изследват различни лекарства и различни комбинации при рак на матката.