Рак на яйчниците

Рак на яйчниците

Яйчиците са част от женската репродуктивна система. Има 2 яйчника, по 1 от всяка страна на матката. При жени в пременопауза те са с форма на бадем, с диаметър около 4 см. Съдържат и клетки, наречени още яйцеклетки. Яйчниците са първичният източник на естроген и прогестерон. Тези хормони влияят върху растежа на гърдите, формата на тялото, окосмяването, регулирането и менструацията и бременността. Туморът може да бъде злокачествен или доброкачествен. Рак на яйчниците (злокачествен тумор) означава, че може да расте и да се разпространява и в други части на тялото. Доброкачествен означава, че може да расте, но не се разпространява.

Видове тумори

Епителен карцином-обхваща от 85% до 90% от тези тумори. Основните типове епителни карциноми включват серозни, еднометрични, светлоклетъчен, муцинозни и няколко редки злокачествени образувания като туморите на Бренер.

Герминативноклетъчни тумори. Най-често се появяват при жени на възраст между 10 и 29 години.

Стромални тумори – това е рядка форма на рак на яйчника.

Възникват от клетките на съединителната тъкан, съставляваща се от текални и гранулозни клетки.

Рак на маточната тръба – преди се смяташе, че този вид тумор е редяк, но сега се знае, че карциномите,  които са били обозначени като карцином на яичника, всъщност започват от маточната тръба

Статистика

През тази година около 22 530 жени в САЩ ще бъдат диагностицирани с рак на яичника. Ракът на яйчника се среща в около 2,5% от рака при жените и е отговорен за 5% от смъртността от рак. Това е така, защото много жени са диагностицирани, когато са в напреднал стадий и заболяването не  е толкова податливо на лечение. По – възрастните жени и жените от бялата раса имат по – голям риск от развитие на заболяването. Около половината от жените с тази диагноза са на 63г. или по – възрастни. 5-годишният процент на преживяемост при жени с рак на яичника, маточната тръба или перитонеума е 47%.

Процентът зависи от възрастта, расата/етноса на жената, както и от стадия, клетъчния тип и оценката на тумора. Петгодишният процент за жени по – млади от 65 години е 60%, спрямо тези на 65 години и по – възрастни, при които е 30%. За цветнокожите жени в тази възраст процентът е по – нисък. За цветнокожи, по – млади от 65 години – 51%, а на 65 години и по – възрастни – 22%.

Рискови Фактори

Рисков фактор е всяко нещо, което увеличава вероятността човек да развие рак. Въпреки че рисковите фактори често оказват влияние върху развитието на рака, повечето от тях не го причиняват пряко. Някои хора с няколко рискови фактора никога не развиват рак, докато други без известни рискови фактори го развиват.

Следните фактори могат да повишат риска от развитие на рак на яйчниците/фалопиевите тръби. 

Семейна история

Фамилната анамнеза за рак на гърдата или яйчниците/фалопиевата тръба повишава риска от рак на яйчниците/фалопиевата тръба. Лекарите смятат, че това се дължи на факта, че в много от тези семейства има генетични мутации или промени в даден ген, които се предават от поколение на поколение.

Генетика

Около 10-20 % от случаите на рак на яйчниците/фалопиевите тръби/перитонеума се дължат на генетична мутация, която се предава в семейството. Мутацията в гена BRCA1 или BRCA2 е свързана с повишен риск от развитие на тези видове рак. При човек със „среден риск“ рискът от развитие на рак на яйчниците/фалопиевите тръби е около 1-2 % през целия му живот. При наличие на мутация в гена BRCA1 рискът е около 40 % през целия живот, а при мутация в гена BRCA2 рискът е около 10-20 % през целия живо.

Различни генетични синдроми също могат да повишат риска от развитие на карцином на яйника.

Такива са: Синдрома на Линч; Синдрома на Peutz-Jeghers; Синдром на Li-Fraumeni и атаксия-телангиектазия.

Възраст

Рискът от развитие на рак на яйчниците/фалопиевите тръби се увеличава с възрастта. Въпреки че диагнозата може да бъде поставена на всяка възраст, вероятността за развитие на тези видове рак е по-голяма при хората над 50-годишна възраст. Около половината от диагностицираните с рак на яйчниците/фалопиевите тръби са на 63 или повече години.·     Ендометриоза. Когато вътрешната лигавица на матката се разраства извън нея и засяга други близки органи, това се нарича ендометриоза.

Тегло

Последните проучвания показват, че затлъстяването в ранна зряла възраст може да увеличи риска от рак на яйчниците/фалопиевите тръби.

Репродуктивна история

Човек може да има повишен риск от рак на яйчниците/фалопиевите тръби, ако: Е налице ранно начало на менструацията и/или късна менопауза.Също при нераждали жени.

Хормонозаместителна терапия

Хората, които след менопаузата са приемали само естрогенна хормонозаместителна терапия (ХЗТ), може да имат по-висок риск от рак на яйчниците/фалопиевите тръби. Начини за превенция.

1.  Приемане на противозачатъчни хапчета. При хора, които са приемали орални контрацептиви в продължение на 3 или повече години, вероятността да развият рак на яйчниците/фалопиевите тръби е с 30 до 50 % по-малка. Намаляването на риска може да продължи 30 години след спирането на приема на таблетките

2.  Кърмене. Колкото по-дълго се кърми след раждането, толкова по-малък е рискът от развитие на рак на яйчниците/фалопиевата тръба.

3.  Бременност. Колкото повече пълноценни бременности е имало едно лице, толкова по-малък е рискът от рак на яйчниците/фалопиевите тръби.

4.  Хирургически процедури. Хората, които са претърпели хистеректомия (премахване на матката)или лигиране на тръби, може да имат по-нисък риск от развитие на рак на яйчниците/фалопиевите тръби.

Симптоми

Рядко се случва хората с рак на яйчниците/фалопиевите тръби в напреднал стадий да нямат никакви симптоми или признаци. Важно е обаче да се отбележи, че тези симптоми не са специфични за рака на яйчниците/фалопиевите тръби и могат да бъдат причинени от медицинско състояние, което не е рак. Симптомите и признаците за рак на яйчниците/фалопиевата тръба могат да включват:

  • Подуване на корема
  • Тазова или коремна болка
  • Затруднения при хранене или бързо чувство за ситост
  • Умора
  • Разстройство на стомаха
  • Нарушено храносмилане
  • Болки в гърба
  • Болка по време на полов акт
  • Запек
  • Нередовна менструация
  • Подуване на таза или корема
  • Вагинално течение, което може да бъде прозрачно, бяло или с примес на кръв.

Поставяне на диагнозата

Следните изследвания могат да бъдат използвани за поставяне на диагноза рак на яйчниците/фалопиевите тръби: Абдоминално-тазов преглед. Лекарят опипва матката, влагалището, яйчниците, пикочния мехур и ректума, за да провери за необичайни промени, като например образувание. Някои видове рак са много малки, преди да се разпространят, и не могат да бъдат надеждно усетени и открити чрез тазов преглед. Тестът на Пап, който обикновено се прави при тазовия преглед, няма вероятност да открие или диагностицира тези видове рак, тъй като този тест се използва за откриване на рак на маточната шийка.кръвни тестове/анализ на CA-125. Съществува кръвен тест, който измерва вещество, наречено СА-125, което е туморен маркер. Този маркер се открива в по-високи нива при хора с рак на яйчниците/фалопиевите тръби. Хора на възраст под 50 години със заболявания като ендометриоза, тазово-възпалителна болест и фиброми на матката също могат да имат повишено ниво на CA-125.

Трансвагинален ултразвук

Във влагалището се поставя ултразвукова сонда, която се насочва към яйчниците и матката. Ултразвукът създава картина на яйчниците, включително околните тъкани, кисти и тумори, като използва звукови вълни.Компютърна томография КТ създава триизмерна картина на вътрешната телесна тъкан с помощта на рентгенови лъчи под различни ъгли.Магнитно-резонансна томография (МРТ). МРТ използва магнитни полета, а не рентгенови лъчи, за да се получат детайлни изображения на тялото

Позитронна емисионна томография (ПЕТ) или ПЕТ сканиране

ПЕТ сканирането обикновено се комбинира с КТ (наречено ПЕТ/КТ сканиране. ПЕТ сканирането е начин за създаване на снимки на органи и тъкани в тялото. В тялото на пациента се инжектира малко количество радиоактивно захарно вещество. Тази захарна субстанция се поема от клетките, които използват най-много енергия,каквито са раковител

Лапароскопията

Лапароскопията е процедура, която позволява на лекаря да види коремната област с тънка, осветена, тръба, наречена лапароскоп. Обикновено пациентът е седиран, тъй като като тръбата се вкарва през разрез в тялото.Биопсия. Биопсията е единственият начин за поставяне на окончателна диагноза, дори ако други изследвания могат да подскажат, че има рак. По време на биопсията се отстранява малко количество тъкан, която се изследва под микроскоп. Патолог анализира пробата(ите).

Стадиране

Стадирането е начин да се опише къде се намира ракът, дали се е разпространил и дали засяга други части на тялото.

Лекарите определят стадия на рака по системата на FIGO.

Стадий I:

Ракът е само в яйчниците или фалопиевите тръби.

Стадий IA:

Ракът е само в 1 яйчник или маточна тръба. Не се открива рак на повърхността на яйчника или фалопиевата тръба или в корема.

Стадий IB:

Ракът е в двата яйчника или маточните тръби. Не се открива рак по повърхността на яйчника или фалопиевата тръба или в перитонеалната течност или промивки.

Стадий IC:

Ракът е в 1 или в двата яйчника или фалопиевите тръби, с някое от следните състояния:

Стадий IC1:

Туморът се разкъсва по време на хирургичното му отстраняване, което се нарича интраоперативен хирургичен разлив.

Стадий IC2:

Стената на тумора е разкъсана преди операцията или има рак на повърхността на яйчника или фалопиевата тръба.

Стадий IC3:

Раковите клетки се откриват в натрупаната течност в коремната кухина, наречена асцит, или в проби от течност от перитонеалната кухина, взети по време на операцията.

Стадий II:

Ракът засяга 1 или двата яйчника или фалопиевите тръби и се е разпространил под таза или е перитонеален рак.

Стадий IIA:

Ракът се е разпространил в матката и/или фалопиевите тръби и/или яйчниците.

Стадий IIB:

Ракът се е разпространил в други тъкани в таза.

Стадий III:

Ракът засяга 1 или двата яйчника или фалопиевите тръби, или е перитонеален рак. Той се е разпространил в перитонеума извън таза и/или в лимфни възли в ретроперитонеума (лимфни възли покрай големите кръвоносни съдове, като аортата) зад корема.

Стадий IIIA1:

Ракът се е разпространил в ретроперитонеалните лимфни възли, които се намират в задната част на корема, но не и в перитонеалните повърхности.

Стадий IIIA1(i):

Метастазите, или областите на разпространение, са с размер 10 милиметра (mm) или по-малки.

Стадий IIIA1(ii):

Метастазите са по-големи от 10 mm.

Стадий IIIA2:

Ракът се е разпространил микроскопски от таза към корема. Ракът може да се е разпространил или да не се е разпространил в лимфните възли в задната част на корема.

Стадий IIIB:

Ракът видимо се е разпространил от таза към корема и е с размери 2 см или по-малки, със или без разпространение в ретроперитонеалните лимфни възли. Сантиметърът е приблизително равен на ширината на стандартна химикалка или молив.

Стадий IIIC:

Ракът видимо се е разпространил от таза към корема и е по-голям от 2 см, със или без разпространение в ретроперитонеалните лимфни възли.

Стадий IV:

Ракът се е разпространил в органи извън коремната област

Лекарите описват рака на яйчниците/фалопиевите тръби и според степента му на диференциация. Степента на диференциация описва доколко раковите клетки приличат на здрави клетки, когато се гледат под микроскоп.

Степен 1: Тъканта е добре диференцирана. Това означава, че клетките в тумора изглеждат и са организирани като нормални клетки. Тези тумори са склонни да растат бавно.

Степен 2: Тъканта е умерено диференцирана. Тя има общи характеристики между добре и слабо диференцираната. Степен 2 не се използва често.

Степен 3: Тъканта е слабо диференцирана или недиференцирана. Всички или повечето клетки изглеждат много необичайни и нямат нормална тъканна структура. Тези тумори са склонни да растат бързо и могат да се разпространят бързо.

Лечение

Хирургия

Хирургията е важно средство за лечение на тези видове рак. Съществуват няколко хирургични варианта за лечение на рак на яйчниците/фалопиевите тръби.

Салпинго-оофоректомия

Тази операция включва отстраняване на яйчниците и фалопиевите тръби. Ако се отстраняват и двата яйчника и двете фалопиеви тръби, това се нарича двустранна салпинго-оофоректомия.

Хистеректомия

Тази операция се състои в отстраняване на матката и, ако е необходимо, на околните тъкани. Ако се отстранява само матката, това се нарича частична хистеректомия. Тотална хистеректомия е тази, при която се отстраняват и матката, и шийката на матката.

Лимфаденектомия/дисекция на лимфен възел

По време на тази процедура хирургът може да отстрани лимфни възли в областта на таза и параортата.

Оментектомия

Това е операция за отстраняване на тънката тъкан, която покрива стомаха и червата.

Циторедуктивна/дебълкираща операция

Тази операция се прилага при хора с напреднал рак на яйчниците/фалопиевите тръби. Целта на циторедуктивната хирургия е да се отстрани възможно най-голяма част от тумора. Това може да включва отстраняване на тъкан от близки органи, като далак, черен дроб и част от тънките черва или дебелото черво. Тази процедура може да помогне за намаляване на симптомите на човека, тъй като премахва образувания, които могат да притискат други органи.

Химиотерапия

Химиотерапията представлява използване на лекарства за унищожаване на раковите клетки, обикновено чрез предотвратяване на растежа на раковите клетки, тяхното делене и създаване на нови клетки или чрез унищожаване на раковите клетки. Неоадювантната химиотерапия е медицински термин, с който се обозначава химиотерапия, която се прилага преди операцията. Тя се прилага, за да се намали размерът на тумора преди операцията. Адювантната химиотерапия е медицински термин, с който се обозначава химиотерапията, която се прилага след операцията, за да се унищожи останалият рак.

Целенасочена терапия

 Таргетната терапия е лечение, насочено към специфични гени, протеини или тъканна среда, които допринасят за растежа и оцеляването на рака. Този вид лечение блокира растежа и разпространението на раковите клетки и ограничава увреждането на здравите клетки. При тези тумори се наблюдават различни мутации, включително BRAF, PI3KCA и PTEN, което означава, че може да има целенасочено лечение.

PARP инхибитори

Инхибиторите на PARP блокират ензим, който участва във възстановяването на увредената ДНК. Чрез блокирането на този ензим вероятността ДНК в раковите клетки да бъде поправена е по-малка, което води до клетъчна смърт и евентуално забавяне или спиране на растежа на тумора.

Инхибитори на антиангиогенезата

Лекарствата, наречени инхибитори на антиангиогенезата, блокират действието на протеин, наречен съдов ендотелен растежен фактор (VEGF).VEGF насърчава ангиогенезата, която представлява образуването на нови кръвоносни съдове. Тъй като туморът се нуждае от хранителни вещества, доставяни от кръвоносните съдове, за да расте и да се разпространява, целта на терапиите срещу ангиогенезата е туморът да „гладува“.

Имунотерапия

Имунотерапията използва естествените защитни сили на организма за борба с рака, като подобрява способността на имунната ви система да атакува раковите клетки.

Pembrolizumab (Keytruda) и dostarlimab (Jemperli) са вид имунотерапия, наречена инхибитори на имунната контролна точка. Те действат, като спират способността на раковите клетки да попречат на имунната система да се активира, което помага на имунната система да унищожи раковите клетки.

Хормонална терапия

В редки случаи хормоналната терапия, наричана още ендокринна терапия, може да се използва като поддържаща терапия при някои нискостепенни серозни тумори, ако те рецидивират. Те включват тамоксифен (Soltamox) и ароматазни инхибитори, като летрозол (Femara), анастрозол (Arimidex) и екземестан (Aromasin).

Радиационна терапия

Лъчетерапията по принцип се прилага рядко и не се използва като първо лечение на рак на яйчниците/фалопиевите тръби. Лъчетерапията представлява използване на високоенергийни рентгенови лъчи или други частици за унищожаване на раковите клетки. Най-разпространеният вид лъчелечение се нарича външна лъчева терапия. Този вид радиация се прилага от машина извън тялото. Когато лъчелечението се провежда с помощта на импланти, то се нарича вътрешна лъчетерапия или брахитерапия.

По принцип първото лечение на герминативно-клетъчните тумори на яйчниците обикновено е операция. В почти всички случаи лекарите могат да извършат операцията по начин, който запазва плодовитостта. В зависимост от стадия и подтипа на герминативно-клетъчния рак лекарите могат да препоръчат адювантна химиотерапия след операцията. Стромалните тумори са рядка форма на рак на яйчниците. Те се намират в съединителната тъкан, която държи яйчниците заедно. По принцип лечението на стромален тумор в първи стадий обикновено се състои само от операция. При високорискови тумори в ранен стадий или при заболяване в стадий III или IV лекарите често обмислят комбинирана химиотерапия. Ако ракът се разпространи в друга част на тялото от мястото, където е започнал, лекарите го наричат метастатичен рак. Новите методи за лечение на тези видове рак включват експериментални комбинации от химиотерапия, таргетна терапия и друг вид системна терапия, наречена имунотерапия, наричана още биологична терапия.

Лекарите се опитват да научат повече за рака на яйчниците/фалопиевите тръби. Те търсят начини за превенция на тези видове рак, както и най-добрите начини за лечение и осигуряване на грижи за хората, диагностицирани с тези заболявания. Следните области на изследване могат да включват нови възможности за пациентите чрез клинични изпитвания.

Скрининг

Най-общо казано, скринингът за рак се използва за откриване на рак, преди човек да има някакви признаци или симптоми. Понастоящем няма ефективни методи за скрининг на тези гинекологични заболявания, подходящи за хора от общото население, които нямат симптоми. Завършено е проучване на скринингов метод, при който се използват серийни кръвни тестове CA-125 и тазова ултрасонография за откриване на ранен стадий на рак на яйчниците/фалопиевите тръби.Други таргетни терапии. Както е описано в раздел „Видове лечение“, в момента се провеждат клинични изпитвания за много лечения, насочени към различни мутации, включително KRAS, BRAF, PI3KCA и PTEN.

Имунотерапия

Имунотерапията е системна терапия, при която се използват медикаменти, предназначени да подсилят естествените защитни сили на организма в борбата с рака. Изследователите проучват дали лекарства, наречени инхибитори на контролните точки, могат да повишат способността на имунната система да унищожава раковите клетки. Лекарствата от тази категория са насочени към PD-1, PD-L1 и CTLA4.

Генна терапия

Нова област на изследване е откриването на начини за коригиране или замяна на увредени гени в клетките на рака на яйчниците/фалопиевата тръба.