Лъчелечение

Какво представлява лъче терапията?

Лъчетерапията е един от основните методи за лечение на рак. При нея се използват йонизиращи лъчи, които проникват в тъканите и убиват раковите клетки.

Използва ли се лъчелечението в комбинация с други видове противоракова терапия?

Лъчелечението често се използва заедно с други терапевтични методи.

• Лъчелечение и оперативна интервенция. Радиационната терапия може да се приложи преди, по време на или след операция. Чрез лъчетерапията се постига свиване на размера на тумора преди хирургичното лечение или следоперативно унищожаване на всички потенциално останали ракови клетки. В някои случаи  лъчелечението може да се приложи по време на операцията директно върху мястото на тумора – интраоперативно лъчелечение.
• Лъчелечение и химиотерапия. Тя може да бъде проведена преди или по време на лъчетерапията, с което ефектът от лечението да се усили. Лъчелечение може да се приложи и след химиотерапия, за да се подсигури унищожаването на всички останали ракови клетки.

Какво е външното лъчелечение?

Външното лъчелечение се прилага чрез линеен ускорител, който доставя определени дози радиация в зоната на раковото заболяване. Например ако имате тумор на белия дроб, ще получите доза радиация, която е насочена към гърдите, но не и към останалата част от тялото. Апаратът се върти около Вас, без да Ви докосва.

Колко често ще се подлагам на външно лъчелечение?

За повечето пациенти това е веднъж на ден, 5 дни в седмицата, от понеделник до петък. Лъчетерапията продължава от 1 до 8 седмици в зависимост от вида на раковото заболяване и целта на лечението. Времето между първата и последната терапевтична сесия се нарича курс на лечение.

Какво представлява вътрешното лъчелечение?

Вътрешното лъчелечение се нарича още брахитерапия. При него източникът на радиация се поставя вътре в тялото. Самият източник е твърдо вещество под формата на малко зърно, което се поставя в тялото близо до раковите клетки, по този начин е възможно въздействието на по-малка част от тялото с висока доза радиация. Този метод е препоръчителен, когато има възможност източникът на облъчване да се постави до или в тумора – простатен карцином, рак на маточната шийка и като допълващо следоперативно лечение при ендометриален карцином в областта на влагалището, с при кожни тумори и при запушен бронх на белия дроб. В последния случай брахитерапията има за цел да отпуши бронха, да се подобри качеството на живот и да се облекчи състоянието на пациента.

Нежелани реакции вследствие на лъчелечение

В резултат на лечението е възможно да възникнат нежелани странични реакции. Те може да се появят при лъчелечение, тъй като използваните високи дози радиация, които убиват раковите клетки, могат също така да увредят здравите клетки в лекуваната област.

Нежеланите реакции са специфични за всеки отделен човек. Някои хора развиват много нежелани реакции, други нямат почти никакви. Когато облъчваната област е близо до кожата, се получава кожна реакция като леко слънчево изгаряне, някои пациенти изпитват умора. Кожните промени може да включват сухота, сърбеж, лющене или разранявания. Тези промени възникват, защото лъчетерапията засяга здравите кожни клетки в третираната зона.

Химиотерапия

Какво е химиотерапия?

Химиотерапията е метод на лечение, който използва медикаменти (химиотерапевтици), унищожаващи раковите клетки чрез прекъсване на процеса на развитието и деленето им. Нейна особеност е, че въздейства на раковите клетки в много по-голяма степен и много по-бързо отколкото на здравите.

Химиотерапевтиците са много мощни лекарства, които повлияват и увреждат бързоделящи се клетки, каквито са както раковите клетки, така и някои здрави клетки в организма. Това е причина за появата на страничните ефекти от химиотерапията.

Видове химиотерапия

Съшествуват различни видове химиотерапия в зависимост от използваните препарати, от целта на лечението и от начина на въвеждане на лекарството в организма:

• Монохимиотерапия – лечение с един химиотерапевтик; полихимиотерапия – лечение в комбинация с повече от един химиотерапевтик;
• Адювантна химиотерапия – извършва се след оперативната интервенция или лъчелечение; неоадювантна химиотерапия – извършва се преди операция или лъчелечение;
• Лечебна химиотерапия –има за цел постигането на пълна ремисия (пълно излекуване на рака);
• Палиативна химиотерапия – има за цел облекчаване на симптомите и подобряване на качеството на живот на пациента;
• Поддържаща химиотерапия –цели да се продължи получената частична или пълна ремисия;
• Локална (местна) или интракавитарна (вътрекухинна) химиотерапия – например инжектиране на химиотерапевтици директно в пикочния мехур.

Съществуват по-нови и модерни медикаменти, с които се извършва така наречената целева (таргетна) терапия. Таргетните лекарства унищожават тумора чрез блокиране на гени или протеини, които се откриват в клетките му. Този вид лечение щади здравите клетки за разлика от химиотерапията, която освен, че поразява раковите клетки, засяга и здравите. Планът на химиотерапията се изготвя индивидуално за всеки отделен пациент.

Съществуват и други терапии, които се включват в лечението на рака, като прием на хормонални лекарства (хормонална терапия) и такива, които подпомагат имунитета в борбата с тумора (имунотерапия).

Цели на химиотерапията

Целите на химиотерапията се определят от вида на тумора и от неговото разпространение. В някои случаи основната цел е унищожаването на туморната формация изцяло и предотвратяване на рецидив (повторна поява на тумора). Ако това не може да бъде осъществено, целта е химиотерапията да забави развитието на болестта.

Забавянето на растежа на тумора и облекчаването на симптомите е задача на палиативната химиотерапия.

План за лечение с химиотерапия

Съществуват много лекарства за лечение на рак. Лекарствата на всеки пациент се изписват от лекар медицински онколог. Видът на химиотерапевтиците, дозата и схемата на лечение зависят от различни фактори, като:

• Вида на тумора;
• Размера на тумора, местоположението му в тялото и неговото разпространение (ако има такова). Лекарите наричат това стадиране;
• Възрастта и общото здравословно състояние на пациента;
• Как пациентът ще понесе някои от страничните ефекти на лечението;
• Придружаващи заболявания;
• Предишни лечения на рак (ако е имало такива).

Къде се извършва лечението с химиотерапия?

Това лечение обикновено се извършва в болнични условия, но съществува и лечение с химиотерапия, което се приема в домашни условия.

Колко време продължава химиотерапията?

Химиотерапевтичните курсове се назначават за определен период от време (6 месеца или година) или продължават докато са ефективни. Страничните ефекти от лечението често са прекалено тежки и не позволяват ежедневното му прилагане. Курсовете на лечение се правят с почивки помежду им, които могат да продължат от няколко дни до няколко седмици, за да може организмът да се възстанови преди следващия курс. В тези интервали между курсовете здравите клетки се възстановяват напълно, което ще позволи на пациента да има вливане на първия ден и след това три седмици време за възстановяване преди да проведе следващото лечение. Всеки триседмичен период е един курс на лечение. Няколко курса съставляват един цикъл на химиотерапия. Цикълът обикновено трае три месеца или повече.

Съществуват различни интервали от време между курсовете на лечение. Консултирайте се с лекуващия лекар, за да разберете кой е най-добрият вариант за Вас.

Как се прилага химиотерапията?

• Интравенозна химиотерапия. Голяма част от химиотерапевтиците се инжектират венозно. Продължителнстта на курса на лечение може да отнеме от няколко минути до няколко часа. Някои лекарства се приемат в продължение на няколко дни или седмици и обикновено се доставят в организма чрез малка помпа, която пациентът носи със себе си. Това се нарича продължителна инфузионна химиотерапия.

• Перорална химиотерапия. Някои лекарства могат да бъдат приемани през устата (перорално) под формата на хапче, капсула или течност. Това означава, че това лекарство може да се приема и вкъщи. Много от таргетните лекарства се доставят в организма по този начин, като някои се приемат ежедневно, а други по схема, например четири седмици прием, последвано от двуседмична почивка.

• Инжекционна химиотерапия. Химиотерапията може да се приеме чрез инжектиране мускулно или подкожно в ръката, крака или корема.

• Химиотерапия в артерия. Артерията представлява кръвоносен съд, който транспортира кръв от сърцето до други части на тялото. Понякога химиотерапията се инжектира в артерия, която води директно към областта на тумора. Това се нарича интраартериална химиотерапия.

• Химиотерапия в перитонеума или корема. Химиотерапевтиците трябва да бъдат поставени директно в корема. Този вид терапия се прави при рак, който засяга и перитонеума. Перитонеумът е вътрешната повърхност на корема, покрива червата, черния дроб и стомаха. Един от видовете рак, който често се разпространява (метастазира) в тази област е ракът на яйчниците.

Други лекарствени средства за лечение на рак

Традиционните лекарства, използвани за провеждане на химиотерапия са важна част от лечението на много видове рак. Те засягат както раковите клетки, така и здравите клетки. Действието на по-новите (таргетни) лекарства е насочено предимно към поразяването на туморните клетки. Въпреки това се получават различни странични ефекти. Таргетните лекарства понякога са единственото средство за лечение на рак. Понякога лечебният план е съставен само от таргетни лекарства, но те често се прилагат и в комбинация с традиционна химиотерапия.

Хирургично лечение

Предмет на хирургичното лечение е отстраняването на тумора и околната му тъкан. Лекарят, който извършва операцията се нарича хирург онколог. Целите на хирургичното лечение включват:

• Диагностициране на туморен процес;
• Премахване на туморната формация или на част от нея;
• Установяване на местоположението на тумора;
• Установяване на метастази (разсейки) и дали те засягат функциите на други органи;
• Възстановяване на функциите в тялото;
• Облекчаване на нежелани реакции.

Времето за престой на пациента в болницата се определя от вида на оперативната интервенция. В някои случаи не е необходимо пренощуване преди и след интервенцията. По-често обаче е необходима предварителна подготовка на пациента за операция и следоперативно възстановяване, което налага престоя за няколко дни.

Видове хирургични интервенции

Диагностична 

За повечето видове рак биопсията е единственият начин за поставяне на сигурна диагноза. По време на хирургическата биопсия, лекарят прави разрез на кожата, след което се премахва туморната формация или част от нея.

Съществуват два основни вида хирургически биопсии:

• Инцизионна – отстраняване на част от туморната формация;
• Екцизионна – премахването на цялата туморна формация.

Отстранената тъкан след това се изследва под микроскоп от патолог. Патологът е лекар, който се специализира в интерпретирането на лабораторни изследвания и оценяването на клетки, тъкани и органи за диагностициране на болестта. Въз основа на патологичния доклад, хирургът или медицинският онколог поставят диагноза.

Стадираща

Някои видове операции имат за цел установяване на размера и разпространението на тумора. Процедурата включва отстраняване на част от лимфните възли в близост до рака, за да се изследват за наличие на метастази (разсейки). Лимфните възли са малки, бобовидни структури, които подпомагат борбата с инфекциите.

Резултатите от тази операция заедно с други извършени изследвания служат за установяване на терапевтичните възможности при пациента. Тези изследвания също помагат за определяне на прогнозата и шанса за възстановяване на пациента.

Отстраняване на тумора

 Хирургичното лечение най-често се използва за отстраняване на тумора и околната здрава тъкан.

В някои случаи премахването на туморната формация може да бъде единственото приложено лечение, а в други то може да се комбинира с:

• Химиотерапия;
• Лъчелечение;
• Други видове лечения, които могат да се приложат преди или след операцията.

Дебълкинг

 Понякога туморната формация не може да бъде премахната изцяло, защото това може да причини прекалено голямо увреждане или да е животозастрашаващо. В такава ситуация хирургичното лечение се използва за премахване на възможно най-голяма част от тумора. Включването на друг вид терапии като лъчелечение или химиотерапия могат също да бъдат използвани за намаляване размерите на рака дотолкова, че той да стане операбилен (да може да бъде премахнат изцяло).

Палиативно лечение

Палиативната хирургия се използва за повлияване на страничните ефекти, причинени от рака, и за подобряването на качеството на живот на пациенти с напреднало или метастатично заболяване. Палиативната хирургия се използва за:

• Намаляване на болката или възстановяване на функции, когато ракът причинява следните усложнения:
  • Притискане на нерв или гръбначния канал;
  • Запушване на тънките или дебелото черво;
  • Притискане или блокаж на друго място в организма.
• Спиране на кървенето. Някои видове рак са склонни да причинят кървене като:
  • Тумори в област с висока концентрация на кръвоносни съдове, каквато е матката;
  • Тумори, развили се в органи, които са крехки и могат лесно да прокървят, когато през тях преминават храна и отпадни продукти. Такива са например хранопроводът, стомаха и дебелото черво. Кървенето може да бъде наблюдавано като страничен ефект на някои лекарства, използвани за лечението на рак.
• Поставяне на сонда за хранене или за доставяне на различни медикаменти в случаите, когато ракът или лечението му затрудняват пациента да се храни. Сондата за хранене се поставя директно в стомаха или тънкото черво през коремната стена. Друг вид тръбичка може да бъде поставена във вена, за да доставя болкоуспокояващи медикаменти или химиотерапия. Изключително важно е да помните за кои вени са Ви казали, че са удобни за прилагане на медикаменти, и да ги показвате на сестрата!
• Предпазване от костни фрактури. Костите могат да станат чупливи в резултат на рак или лечението му и това може да доведе до чести фрактури, които заздравяват бавно. Поставянето на метална пластина в костта може да предотврати счупвания поради отслабена плътност на костите и да облекчи болката по време на зарастването.

Реконструктивна

След първата хирурична намеса по повод раково образувание може да бъде извършена повторна операция за възстановяване на външния вид на тялото или възобновяване на определена функционалност. Това се нарича реконструкция или пластична хирургия. Реконструктивна операция може да бъде направена едновременно с операцията за отстраняване на тумора. Освен това тя може да бъде извършена на по-късен етап след като пациентът е излекуван и е получил допълнително лечение. Например реконструкция на гърда след мастектомия (отстраняване на млечната жлеза) и операция за възстановяване на външния вид на пациента след операция в областта на глава и шия.

Превантивна

Някои операции се извършват превантивно с цел намаляване на риска от развитие на рак. Лекарите често препоръчват премахване на преканцерозни полипи в дебелото черво, за да се предотврати развитието на рак на дебелото черво. Освен това жените със семейна анамнеза (история) за рак на яйчника или гърдата с доказани мутации на гените на BRCA1 и BRCA2 може да се подложат на двустранна мастектомия (премахване на двете гърди) и/или оофоректомия (оперативно премахване на двата яйчника), за да намалят риска от рак на гърдата или на яйчниците.

Видове хирургия с минимална инвазия

В някои ситуации, хирургът може да направи един или повече малки разрези, които са минимално инвазивни. Тези операции обикновено водят до по-бързо възстановяване и по-малко болки след това. Пример за минимално инвазивни процедури са:

• Лапароскопска хирургия. Лекарят извършва операция чрез малки разрези в кожата, като използва тънка, осветена тръба с камера. Терминът лапароскопия означава минимална инвазивна процедура в областта на корема. Термините медиастиноскопия и торакоскопията се използват, когато се прави същият тип процедура в гръдния кош. Лапароскопската хирургия може да се направи и с роботизирана помощ. По време на този вид операция хирургът ръководи роботизирани инструменти за извършването й. Тази хирургична процедура може да се използва за бъбреци, простата, както и на матка или яйчници.
• Лазерна операция. Използва се насочен лъч с висока интензивност, за премахване на туморна тъкан.
• Криохирургия. Използва се течен азот за замразяване и унищожаване на видоизменени клетки.
• Ендоскопия. Вмъква се тънка, гъвкава, осветена тръба с камера на върха. Това устройство се нарича ендоскоп. Той може да се вкара през устата, ректума или влагалището, за да се изследват вътрешните органи. По време на ендоскопска процедура могат да се вземат проби от потенциално видоизменена тъкан за изследване.

Таргетна терапия

Какво представлява таргетната терапия?

Таргетната терапия (прицелна терапия) е вид противараково лечение, което използва медикаменти, различни от традиционната химиотерапия. Таргетните лекарства действат чрез спиране растежа на туморните клетки. „Мишени“ са специфични гени и протеини, които се намират в раковите клетки или в клетки, свързани с туморния растеж, каквито са клетките на кръвоносните съдове.

Тази терапия често се комбинира с химиотерапия. Таргетното лечение е одобрено за много видове рак.

„Целите“ на таргетната терапия

Чрез изучаването на процеса на развитие на раковите клетки сме способни да разберем как действа таргетната терапия. Клетките съставляват всяка тъкан в нашия организъм. Съществуват различни видове клетки като кръвни, мозъчни, клетки, изграждащи кожата и други. Всеки вид има специфична функция. Ракът започва да се развива, когато специфични гени в здравите клетки се видоизменят. Тази промяна се нарича мутация.

Гените дават информация на клетките как да произвеждат протеини, които да поддържат функционирането им. Ако гените се променят, тези протеини също се променят. Това кара клетките да се делят анормално или да живеят прекалено дълго. Когато това се случи, клетките започват да растат неконтролируемо, което води до сформирането на туморна маса.

Тъй като изследователите знаят, че определени генетични промени се случват в определени тумори, те разработват лекарства, които таргетират (са насочени към) точно тези промени. По този начин лекарствата могат:

• Да блокират или изключват сигналите, които казват на раковите клетки да растат и да се делят.
• Да не позволяват на клетките да живеят повече от нормалното;
• Да убиват раковите клетки.

Видове таргетна терапия

Съществуват два основни вида таргетна терапия:

• Моноклонални антитела. Лекарствата, наречени „моноклонални антитела“, блокират специфична цел (таргет), намираща се на повърхността на раковата клетка. Тази цел може да се намира и в областта около тумора. Действието на тези лекарства може да се сравни с поставянето на ключ в ключалка. Много от тези лекарства се концентрират върху специфичен рецептор (или друга мишена). По този начин се блокират сигналите, които съобщават на туморните клетки да се размножават и се спира развитието на рака. Моноконалните антитела могат също да доставят токсични субстанции директно до раковата клетка. По този начин те подпомагат химиотерапията и лъчелечението да достигнат в по-голяма степен до раковите клетки, без да доведат до увредата на останалите клетки.
• Малки молекули. Тези лекарства блокират определени процеси, които помагат на раковите клетки да се размножават и разпространяват. Обикновено те се приемат под формата на хапчета. Ангиогенезните инхибитори са един от представителите на тази група лекарства. Тяхното действие предотвратява образуването на нови кръвоносни съдове около тумора. Ангиогенеза е процесът на образуване на нови кръвоносни съдове. Туморната формация не може да преживява без кръвоносни съдове, които да доставят хранителни вещества. Антиангиогенезните терапии подлагат тумора на глад, като не позволяват образуването на нови кръвоносни съдове.

Изборът на таргетна терапия е индивидуален

Не всички тумори имат еднакви мишени. Ето защо са строго специфични за всеки човек. Ген, наречен KRAS (произнася се „кей-рас“) контролира туморния растеж и разпространение. Около 40% от туморите на дебелото черво имат тази генетична мутация. В тези случаи таргетните лекарства цетуксимаб (Erbitux) и панитумумаб (Vectibix) не са ефективни. При колоректален карцином изследването за KRAS е важно за избора на правилното лечение. Лекарите се стремят да установят най-подробно спецификите на всеки тумор, които могат да бъдат различни за всеки един човек. С други думи, ако двама души имат рак на дебелото черво (или всяка друга локализация) техните тумори най-вероятно са съвсем различни.

Таргетната терапия е сложна и не винаги ефективна. Таргетното лечение е неефективно, ако няма специфичната мишена. Ако туморът съдържа специфичната система, това не означава, че той винаги ще отговори на лекарството. Така например едно лекарство може да има ефект в началото, но след това да спре да действа.

Този вид лечение също може да доведе до сериозни странични ефекти – често се засягат кожата, косата, ноктите или очите.

Таргетното лечение е важна част от противотуморната терапия. Използването само и единствено на този вид лекарства може да излекува малко видове тумори. Повечето пациенти имат нужда още от хирургично лечение, химиотерапия, лъчелечение или хормонална терапия. Изследователите непрекъснато работят в посока развиване на нови таргетни молекули, като научават все повече за специфичните промени, които настъпват в раковите клетки.

ИМУНОТЕРАПИЯ

Какво представлява имунотерапията?

Имунотерапията, наричана още биологична, е вид противотуморна терапия, която активира естествените защити в човешкото тяло за борба с рака. Имунотерапията използва субстанции, произведени в тялото или в лаборатория, с помощта на които се подобрява и възстановява естествената функция на имунната система.

Имунотерапията може да действа по следните начини:

• Спира или забавя растежа на раковите клетки;
• Спира разпространението на раковите клетки в други части на тялото;
• Подпомага имунната система да разрушава по-ефективно туморните клетки.

Съществуват различни типове имунотерапия:

• Моноклонални антитела;
• Неспецифична имунотерапия;
• Терапия чрез онколитични вируси;
• Т-клетъчна терапия;
• Ваксини.

Моноклонални антитела

Когато имунната система в тялото установи вреден агент, тя започва да образува антитела. Антителата са белтъци (протеини), които се борят с инфекциите.

Моноклоналните антитела са специфичен тип лабораторно създадени белтъци, които се използват за лечение. Могат да бъдат употребявани по различни начини. Например, някои от тях могат да се използват като таргетна терапия, за да блокират синтеза на патологичен (водещ до болест) протеин в туморната клетка.

Моноклоналните антитела могат да се използват и като имунотерапия. Някои моноклонални антитела се прикрепят към специфични белтъци по повърхността на туморните клетки. По този начин те „съобщават“ на имунната система, която да ги намери и разруши.

Друг тип антитела действат чрез освобождаване на „спирачките“ на имунната система, като по този начин тя може да унищожава раковите клетки. PD-1/PD-L1 и CTLA-4 са ключови сигнални пътища (immune checkpoints), чрез които имунната система контролира туморния растеж. Много видове рак използват тези сигнални пътища, за да избегнат имунната система.  Тя, от своя страна, реагира чрез блокиране на тези сигнални пътища с помощта на специфични антитела, наречени имунни чекпойнт инхибитори.

По-известни и често употребявани в клиничната практика са следните имунни чекпойнт инхибитори:

• Nivolumab 
• Ipilimumab 
• Durvalumab 
• Pembrolizumab 
• Atezolizumab 

Неспецифична имунотерапия

Подобна на моноклоналните антитела, неспецифичната имунотерапия също подпомага имунната система в разрушаването на раковите клетки. Повечето неспецифични имунни агенти се прилагат веднага след или по време на химио- или лъчетерапия. Някои агенти могат да се прилагат и самостоятелно като сновно противораково лечение.

Основните типа неспецифично имунно лечение са два:

1. С интерферони. Чрез интерфероните може да се повлияе туморния растеж. Най-често употребяваният интерферон е Интерферон алфа (IFN-alpha). Използва се при адювантно лечение на меланом. Странични ефекти при приложението му могат да бъдат симптоми, подобни на грипна инфекция, обриви по кожата, изтъняване на косъма.
2. С интерлевкини. Чрез действието на интерлевкините имунната система произвежда клетки, които да разрушават раковите. Синтезираният Интерлевкин-2 (IL-2) се използва в лечението на бъбречния и кожния карцином. Чести нежелани реакции при употребата му са хипотонията (ниско кръвно налягане) и повишаването на теглото. Възможни са и грипоподобни симптоми.

Терапия с онколитични вируси

Тази терапия представлява приложение на генетично модифицирани (променени) вируси, които да убиват туморните клетки. Осъществява се чрез директно инжектиране на тумора с модифицирания вирус. Странични ефекти при тази терапия са: умора, фебрилитет (висока температура), втрисане, гадене, грипоподобни симптоми, болка на мястото на убождане.

Т-клетъчна терапия

Т-клетките са клетки на имунната система, които се борят срещу инфекциите. При Т-клетъчната терапия първоначално се изтеглят Т-клетки от нормалното кръвообращение в тялото, след това те биват лабораторно модифицирани (променени) чрез свързване със специфични белтъци, които играят ролята на рецептори. Тези рецептори позволяват на Т-клетката да разпознае туморните клетки. Променените Т-клетки се „отглеждат“ в лабораторни условия и в последствие се връщат обратно в човешкото тяло. Веднъж попаднали, те „търсят“ туморните клетки, за да ги унищожат. Този тип терапия се нарича химерична антиген-рецепторна (chimeric antigen receptor – CAR) Т-клетъчна терапия.

Употребата на Т-клетки за CAR – терапия е доказана като ефективна при някои типове на хематологични  злокачествени заболявания (злокачествени заболявания на кръвта).

Странични ефекти при приложението на имунотерапия

За повече информация прочетете тук.

Имунотерапията често пъти стимулира имунната система да атакува здрави клетки в организма, което води до развитието на нежелани реакции.

Лечение на страничните ефекти

Различните типове имунотерапия причиняват различни странични реакции. Това зависи предимно от вида имунотерапия, общото здраве на пациента и разположението на тумора.

Страничните ефекти могат да бъдат леки, тежки и животозастрашаващи.  В зависимост от силата и честотата на тези реакции, лекарят може да прекрати временно имунотерапията или да предпише кортикостероиди (или и двете). В случай, че симптомите и общото състояние на пациента се влоши, лекарят може да преустанови приложението на имунотерапия.

Чести нежелани ефекти са:

• Кожни реакции – кожен еритем (зачервяване), образуване на везикули (мехури) и сухота са най-честите прояви на имунотерапията. Възможно е кожата да стане по-чувствителна на светлина, а болезнените възпаления около ноктите могат да затруднят ежедневните дейности на пациентите.
• Симптоми, наподобяващи грипна инфекция – умора, втрисане, фебрилитет, обща слабост, гадене, тежест в корема, повръщане, главоболие, хипер- или хипотония са също възможни нежелани ефекти от имунотерапията.
• Други възможни нежелани ефекти са: мускулна слабост, задух, отоци по крайниците, главоболие, повишаване на телесното тегло (в следствие задръжка на течности), диария, кашлица, хормонален дисбаланс.

Тежки и животозастрашаващи нежелани ефекти са:

• Пневмонит (пневмония) – проявяващ се с кашлица, задух, болка в областта на гръдния кош.
• Хепатит – иктер (жълтеница), гадене и повръщане, тежест в дясно подребирие, потъмняване на урината, кървене, безапетитие.
• Колит – Изразява се чрез диария, засилена перисталтика, тежест в корема, кръв в изпражненията.
• Заболявания на ендокринната система – тиреоидит (възпаление на щитовидната жлеза), хипофизит (възпаление на хипофизата), панкреатит, заболявания на надбъбречните жлези – главоболие, тежка обща отпадналост, загуба на тегло или повишаване на тегло, замайвания, косопад, запек, промяна в гласа, често уриниране.