Рискови фактори и превенция

Въпреки това, че рисковите фактори често оказват влияние върху развитието на рак, много от тях не са причина за появата му.Такива са:

Възраст

Рискът от колоректален рак се увеличава с възрастта. Той може да се развие при млади хора и тийнейджъри, но в 90% от случаите това се открива при хора над 50 години.

Семейна обремененост. Колоректалният рак може да се унаследява, ако роднини от първa линия (родители, братя, сестри, )или други членове на семейството (баба и дядо, лели, чичовци, племенници, внуци, братовчеди) са имали рак на дебелото черво. Това е особено важно, когато членове на семейството са диагностицирани с колоректален рак преди 60-годишна възраст. Ако човек има семейна обремененост, рискът да се разболее е почти два пъти по-висок от средностатистическия за колоректален рак

Пол

Мъжете са с малко по-висок шанс да развият колоректален рак, отколкото жените.

Наследствени заболявания

Редки наследствени заболявания като: Фамилна аденоматозна полипоза

Атенюирана фамилна аденоматозна полипоза

Синдром на Гарднър

Синдром на Линч, наречен още наследствен неполипозен колатерален карцином

Ювенилен полипозен синдром

Синдром на Мюр-Тор

MYH-свързана полипоза

Синдром на Пьоц-Йегерс

Синдром на Турко

Възпалителни червени заболявания

Възпалителни червени заболявания като улцерозен колит или болест на Крон, могат да увеличат шанса за развитие на рак  на дебелото черво

Аденоматозни полипи (аденоми)

Полипите не са ракови образувания. Някои от тях се наричат ​​аденоми и могат с времето да прераснат в колоректален рак.

Заседнал начин на живот и затлъстяване

Хората без постоянна физическа активност, както и хора с наднормено тегло и затлъстяване имат по-висок риск от развитие на колоректален рак.

Тютюнопушене

Последните проучвания показват, че пушачите са с по-голяма вероятност да заболеят от колоректален рак, отколкото непушачите.

Начин на хранене

Съвременните изследвания свързват добавянето на повече червено и обработено месо (напр. бекон, наденички, шунка, колбаси, пушено месо и др.) с по-висок риск.

Диабет

Проучванията показват, че хората с диабет тип 2 имат повишен риск от колоректален рак.

Превенция

Установено е ,че следните фактори могат да намалят риска от развитие на колоректален карцином.

1. Аспирин и други нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). Според някои проучвания аспиринът и други НСПВС могат да ограничат цялостното развитие на полипи при хора със семейна обремененост за колоректален рак или полипи. Въпреки това, редовната употреба на аспирин и други НСПВС може да предизвика остри странични реакции, като кървене от стомашната лигавица и образуване на кръвни съсиреци.
2. Диета, богата на плодове и зеленчуци и с ниско съдържание на месо може да допринесе за намаляване на риска от колоректален рак.

• Колоректалният рак често може да бъде предотвратен чрез редовен скрининг, който може да открие полипи, преди да станат ракови. Тестовете, използвани за скрининг на колоректален рак, са описани по-долу.
• Колоноскопия
• Компютърна томография
• Сигмоидоскопия
• Фекален тест за окултна кръв и фекален имунохимичен тест
• ДНК тестове на изпражненията.

Препоръки за скрининг на рак на дебелото черво.

• Сигмоидоскопия на всеки 5 години
• Колоноскопия на всеки 10 години
• Двойно контрастно изследване с бариева каша на всеки 5 години
• КТ колонография на всеки 5 години

Симптоми за рак на дебелото черво

Те могат да бъдат неспецифични в началото,също така да се срещат и при други заболявания като като например хемороиди и синдром на раздразненото черво.

Симптомите на колоректалния рак могат да бъдат:

Диария, запек или чувство, че изхождането е частично

Светло червено или много тъмно кръв в изпражненията

Изпражнения, които изглеждат по-тесни или по-тънки от събитието

Дискомфорт в корема, като чести газове, подуване и болки

Загуба на тегло без определена причина

Постоянна умора

Обсъдете с вашия лекар, ако някой от тези симптоми се проявява от няколко седмици или се изостря постепенно.

Диагноза

Има различни тестове, използвани за диагностициране на колоректален рак. Не всички тестове, описани тук, ще бъдат използвани за всеки човек. Вашият лекар може да вземе предвид следните фактори, когато избира диагностичен тест: предполагаемият вид рак,вашите признаци и симптоми,вашата възраст и общо здравословно състояние,вашата медицинска и семейна история и резултатите от предишни медицински изследвания.

• Колоноскопия.
• Биопсия. Биопсията е представлява вземане на малка проба тъкан за преглед под микроскоп.
• Молекулярно-генетично изследване.
• Кръвни изследвания-Изследване на броя на червените кръвни клетки, което е част от пълната кръвна картина може да установи наличието на кървене. Изследването на туморния маркер (CEA) в кръвта може да покаже как се развива туморът.
• Компютърна томография.
• Ядреномагнитен резонанс
• Ехографско изследване
• Рентгенова снимка на гръдна кош
• Позитронно-емисионна томография (ПЕТ) или (ПЕТ/КТ). В тялото на пациента се инжектира малко количество радиоактивна глюкоза. Тази субстанция се натрупва в голямо количество клетки, които използват най-много енергия. Ракът абсорбира в по-голяма степен радиоактивното вещество.

Стадии на заболяването

TNM система за стадиране

TNM системата е един от начините, които лекарите използват, за да опишат стадия на заболяването. Лекарите използват резултатите от диагностичните изследвания, за да отговорят на следните въпроси:

Тумор (Т) : Туморът нараснал ли е в стената на колона или ректума? Колко слоя на стената са засеганти?

Лимфни възели(N) : Засегнал ли е туморът лимфните възли? Ако е така, къде и в каква степен?

Метастази (M) : Метастазирал ли е ракът и в други части на тялото? Ако да, къде и в каква степен?

Степен на диференциация (G)

Различните видове тумори се определят и според тяхната степен на диференциация (G), която показва колко туморни клетки изглеждат като здрави, погледнати под микроскоп

Като цяло колкото по-високо диференциран е тумора, толкова е по-добра прогнозата.

GX : Степента на диференциацията не може да бъде установена.

G1 : Клетките много наподобяват здрави клетки (високодиференцирани).

G2 : Клетките наподобяват здрави клетки (умерено диференцирани).

G3 : Клетките наподобяват всички по-малко на здрави клетки (нискодиференцирани).

G4 : Клетките почти не приличат на здрави клетки (недиференцирани).

Лечение

Терапевтичните опции зависят от различни фактори, включващи тип и стадий на рак, възможни нежелани странични реакции, както и предпочитанията на пациента и общото му състояние. Редно е да се прецизира терапията за всеки пациент, съобразно следните фактори:

• Общото състояние на болницата
• Придружаващи заболявания
• Потенциални нежелани реакции в хода на лечението
• Други лекарства, които пациентът вече приема

Хирургично лечение

Оперативното лечение представлява отстраняване на тумора и част от заобикалящата тъкан.Някои от пациентите могат да бъдат подходящи и за провеждането на лапароскопска хирургия. С тази техника се правят няколко отвори през коремната стена, докато пациентът е под анестезия. Анестезията е лекарствено средство, което блокира чувството на болката. Разрезите са  с по-малки размери, а времето за възстановяване е по-кратко.Хирургичното лечение може да бъде с палиативна цел(за облекчаване на симптомите),в такъв случай се прилага палиативна колоностомия. Това е оперативно създаден отвор, чрез който се свързва колона с коремната стена, за да се случи извеждането от тялото на отпадните продукти на храносмилателната система. Изпражненията се събират в специално създадена торбичка, която се носи от пациента.

Лъчелечение

То използва високоенергийни рентгенови лъчи, чиято цел е да унищожат раковите клетки. Режимът на лъчелечение винаги се извършва от определен брой курсове на лечение през определен период от време.То  от своя страна може да бъде:

Външно (перкутанно) лъчелечение

Външното лъчелечение използва машина извън тялото на пациента, която насочва ренгеновите лъчи към тумора.

Интраоперативно лъчелечение

Този метод за лечение използва висока единична доза за лъчелечение, която се прилага по време на операцията.

Брахитерапия

Брахитерапията представлява поставяне на радиоактивни „импланти“ в тялото на пациента.

Стереотактично лъчелечение

Този вид лъчелечение насочва голяма точно изчислена доза лъчи към малката зона от тялото. Благодарение на този метод на лечение, може да се избегне премахването на части от черния дроб или белите дробове.  Не всички видове тумори, които са разпространени в черния дроб или белите дробове, могат да бъдат лекувани по този начин.

Медикаментозна терапия

Системната терапия се използва за унищожаване на раковите клетки.  Този тип лечение се прилага чрез венозно въвеждане на медикаменти в кръвообращението, за да достигне успешно до раковите клетки в тялото. Много медикаменти са одобрени от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) за лечение на колоректален карцином. Вашият лекар може да препоръча едно от тях или комбинация от няколко за лечението ви. В някои случаи тези лекарствени средства се комбинират с т.нар. таргетна терапия.Някои от тях са :

Капецитабин (Кселода);Флуороурацил (5-ФУ);Иринотекан;Оксалипплатин;Трифлуридин/Типирацил

Прицелна (таргетна) терапия

Прицелната терапия е лечение, което използва „мишени“, които атакува – това могат да бъдат специфични туморни гени, протеини или околна тъкан, която подпомага растежа и устойчивостта на рака. За колоректален рак към настоящия момент се използват следните таргетни агенти:

Бевацизумаб

Неговите ефекти са свързани с блокиране на образуването на нови кръвоносни съдове (неоангиогенеза), които изхранват тумора.Когато бевацизумаб се прилага заедно с химиотерапия, лечението драстично удължава продължителността на живота на пациентите.Подобен ефект имат и регорафениб,афлиберсепт и рамуцирумаб

Рецепторни блокери на епидермалния растежен фактор (EGFR)

Учените са установили, че инхибиторите (блокерите) на EGFR могат да бъдат ефективни за стопирането или забавянето на растежа на колоректалния рак.Такива са Цетуксимаб и Панитумумаб.

Терапевтични възможности според стадия:

Стадий I-обикновеното необходимо лечение е оперативно отстраняване на тумора, заедно с регионалните лимфни възли.

Стадий II-Оперативното лечение е първата стъпка. Редно е пациентите да коментират с лекуващия лекар, ако е необходимо провеждането на адювантна химиотерапия. Адювантната е следната оперативна химиотерапия – нейната цел е да намали останали ракови клетки, които могат да доведат до повторната поява на съобщението.

При втори стадий лъчелечението се прилага винаги заедно с химиотерапия преди или след оперативното лечение. Допълнително химиотерапия може да се приложи и след хирургическата.

Стадий III

Лечението в този стадий включва хирургично отстраняване на тумора и регионалните лимфни възли, последвано от следващата оперативна химиотерапия.

Метастатичен (IV) стадий. В този стадий прилагането на оперативно лечение за премахване на тумора няма да доведе до излекуване. Може единствено да се облекчат симптомите и да се предотврати риска от чревна непроходимост. Оперативното лечение може да се приложи и при органите, които са засегнати , т.е. да се извърши резекция на даден орган.